Продължаваме да опознаваме удивителния свят на гуните — начините, по които планетарните енергии се проявяват в живота на човека.
Днес ще открехнем вратата към живота на едно Слънце, чиято енергия се проявява в гуната на невежеството — тамас.
Слънцето си лягаше далеч след полунощ.
Игри, безкрайни сериали, празни разговори в чатовете. Светът оживяваше за него едва през нощта, а сутрин спеше до обяд.
Будилниците звъняха един след друг, но Слънцето ги изключваше с удоволствие.
— Защо да ставам? Светът ще почака.
На работа лесно прехвърляше отговорността върху другите. Всяка задача завършваше с оправдания, обещания и лъжи. Не държеше на думата си и дори не смяташе това за проблем.
Ако уволняваха някой колега, искрено се радваше:
— Така му се пада на този глупак.
Чуждият провал му позволяваше за кратко да се почувства по-високо. За да изглежда по-силен, му беше необходимо някой до него да бъде по-слаб.
С приятелите също беше труден.
Вечер се събираха в бара, но вместо да разговаря и да се забавлява, той търсеше кого да засегне. Забелязваше слабите места, присмиваше се на грешките и се наслаждаваше, когато нечии планове се проваляха.
Подозрителността, подигравките и постоянните обвинения постепенно отблъскваха дори хората, които все още се опитваха да запазят връзката си с него.
С приятелката си Слънцето включваше пълен контрол.
Тя трябваше да обяснява къде е, с кого разговаря и защо не е отговорила веднага. Той проверяваше съобщенията ѝ, устройваше сцени на ревност и изискваше доказателства за любов и вярност.
Но самият той не изпълняваше обещанията си.
Можеше да не дойде на среща. Да изчезне за няколко дни. Да не отговаря на обажданията. А после да се появи и да се оправдае с умора или важни дела.
В тези отношения почти не беше останала грижа.
Само натиск, претенции и обвинения.
В живота ѝ той се беше превърнал в сянка, която постепенно поглъщаше светлината.
Отношенията с баща му бяха окончателно разрушени.
Всеки разговор се превръщаше в спор. Във всеки спомен се намираше нов повод за обида. Слънцето обвиняваше баща си, началниците, държавата, приятелите, Бога — всички, освен себе си.
Гневът се беше превърнал в обичайния му начин да разговаря със света.
Вътре нямаше светлина.
Нямаше цел.
Нямаше желание да създава, да защитава или да поеме отговорност за собствения си живот.
Живееше във вражда със света и със самия себе си.
Слънцето в него отдавна беше угаснало.
КОНТЕКСТ
КАКВО СЕ СЛУЧВА
СЪС СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ
Слънцето е свързано с вътрешния център на човека, чувството за достойнство, отговорността, способността да взема решения и да държи на думата си.
Това е енергията на ясното „аз съм“. Тя помага на човека да разбере кой е, за какво живее и какво може да даде на света.
В гуната на невежеството слънчевата сила не изчезва напълно. Тя се изкривява.
Достойнството се превръща във високомерие.
Властта — в потискане.
Самостоятелността — в отказ от отговорност.
Силата — в жестокост.
Потребността да бъдеш забелязан — в унижаване на другите.
Човекът иска да се чувства значим, но не е готов да създаде нещо, заради което може да бъде уважаван. Затова се опитва да се издигне чрез слабостите на другите, да контролира близките си и да обвинява света за собствените си неуспехи.
Отделна тема са бащата и отношенията с авторитетите. Непреживяната обида може да бъде пренесена върху началници, държавата, учители, Бога и всеки, който се възприема като по-силен.
Важно е да уточним: късното лягане, умората или конфликтът с бащата сами по себе си не означават, че Слънцето на човека се проявява в невежество.
Гуната се разпознава не по една постъпка, а по устойчивия начин на живот.
САМОПРОВЕРКА
ВЪПРОСИ ЗА
НАБЛЮДЕНИЕ
- Държа ли на думата, която съм дал на другите и на себе си?
- Умея ли да признавам собствената си отговорност?
- Радвам ли се на чуждите грешки и поражения?
- Опитвам ли се да управлявам близките си, вместо да се грижа за тях?
- Кого обвинявам, когато животът ми не се развива така, както искам?
- Какво се случва в отношенията ми с баща ми и с другите авторитетни фигури?
- Има ли в живота ми цел, заради която искам да се събудя?
Слънцето не се завръща чрез гръмки заявления за собствената сила.
То започва да свети, когато човекът престане да чака светът да се промени пръв и поеме отговорност за светлината, която сам може да донесе.